Начало Нагоре ЗА КОНТАКТИ СЪДЪРЖАНИЕ
           
        Литературно

               

Ученически проекти
Литературно
Художествено

 

ЗАМЪКЪТ НА ЛЮБОВТА

Всяка година, от много години насам,лятото ходя на едно и също място. Поводът,който ме кара да го посещавам, е твърде интересен,затова искам да ви го разкажа.

Веднъж, воден от желанието да опозная колкото се може повече кътчетата от родината,реших да посетя стария град Поморие. Обичам сутрин да се разхождам по плажа,докато всички още спят,и да поемам с пълни гърди йодните пари.

Както вървях по морския пясък,забелязах купчина пясък много близо до водата. Първоначално се зачудих откъде е, но после си казах, че вероятно предишния ден децата бяха правили пясъчни замъци, които морето бе разрушило.

Каква бе изненадата ми,когато наближих и видях, че пред мен има построен красив замък. Личеше си, че някой го е майсторил с много любов. Голям замък с много прозорци и островърхи кули. Бе ограден с ров. Но над рова имаше спуснат мост, водещ до портите.

Загледах се и с почуда се питах кой е станал толкова рано, за да извае произведение на изкуството. Нямаше как замакът да е тук от предния ден.

Погледът ми беше привлечен от надпис над портата – “Ключът е поставен на първия прозорец, от дясната страна. Отключи и влез. Сигурно си изморен. Отдъхни си. ”Зачудих се на надписа. Почувствах, че се стоплям в мразовитата сутрин на морския бряг. Някой непознат мислеше за мен, бе готов да ме приюти, макар и в своя пясъчен замък.

Не след дълго изтрих надписа на портата и написах друг: “Благодаря ти! Починах добре. Продължавам по пътя си, и скоро пак ще се отбия.”

През деня се разрази буря. Огромните морски вълни удряха с ярост брега. Валеше из ведро. Стоях притихнал в стаята и мислех за замъка.

Щом спря, се затичах към брега. Носих гребло и лопатка. Още отдалеч видях купчината пясък. Замъкът го нямаше. Стихията го бе разрушила.

Преди се опитвах да си обясня магията, но вече я приемам като част от света. Знам, че замакът е плод на любовта, която е жива в хората.Той е поздрав за другия. Показва загриженост и близост.
Елате с мен това лято в Поморие,
за да видите замъка, за да станете част от магията, наречена любов – любовта в нас!

Делян Балев
(І награда в ХІV Национален литературен конкурс
"Любовта в нас", Варна 2011)

 

Дървото с корен

 

Дървото с корен е като род с история, с традиции, със спомени. За едно такова дърво ще ви разкажем. Дърво, което няма вековна история, но е оставило емоционален отпечатък в съзнанието на много жители от обявения през май тази година за „най-зелен” град – Димитровград.


От няколко години в училището ни работи клуб на природолюбителите – „Бъдеще за Земята”. С невероятен ентусиазъм обиколихме градските паркове (а те не са малко), за да издирим най-старите дървета на територията на сравнително младия ни град. Оказаха се доста и все красиви, но нас ни привличаше един бадем, който расте съвсем наблизо - в градинката до нашето училище – „Пенчо Славейков”.


Любимецът ни има внушителна за плодно дърво обиколка на ствола - 250 см и се издига на приблизително 8 метра, което ни дава основание да мислим, че възрастта му е не по-малка от 60 години.


Нямаше как да остане незабелязан, нали?! А и всички го помним от малки, защото около красивото дърво е обособена детска площадка с много люлки, които се огласят от звънките смехове на играещите там деца.
Как да го забравим, когато пак той ни посрещна в първия ни учебен ден и спрели за миг под прохладната му сянка, листата му сякаш ни шепнеха: „На добър път”!


Така се занизаха за нас година след година в училището, а той все стоеше и сякаш се радваше на успехите ни, споделяше тревогите ни, когато се събирахме под короната му и отваряхме тетрадките и учебниците, за да си напишем домашните за следващия ден или просто да споделим преживяното.


Често се питаме кой ли е бил трудолюбивият стопанин, засадил това прекрасно дърво тук? Но има ли значение...? По-важно е, че то е тук до днес и може би пази много спомени – за онзи голям двор, където е пораснало, за промените, които са настъпили и сега е част от едно прекрасно зелено кътче, където си почиват възрастните и играят децата, за нежните слова на влюбените, които се приютяват на пейките до него в летните вечери...
Няма как да разкажем легенди за нашето любимо дърво, защото навярно никой не е заровил в корените му огромно съкровище, но и защо ли да го търсим там, когато ние го откриваме в прелестта му през цялата година!


Още щом духне Южняка и прогони ледените дни, пъпчиците по клоните на нашето дърво набъбват като мънички перлички и само чакат първите слънчеви ласки, за да превърнат короната му в изумителен розов облак от малки ароматни цветчета. Няма по-красива гледка!


После, в топлите летни дни, нашият осемметров приятел ни прегръща в прохладата на сянката си и мълчаливо слуша шегите и закачките ни.


Дойде ли есента, се окичва със златни листенца, които политат като малки пеперуди при първия полъх на вятъра. И тогава ни става някак тъжно за него, защото оголелите му клони изглеждат много самотни на фона на натежалото от студ сиво зимно небе. Но ние не го забравяме и тайничко надничаме през прозорците, когато дойде февруари, за да не пропуснем мига на неговото пробуждане и неповторимата гледка на пролетната му премяна.


След всичко, което споделихме за нашето любимо дърво, навярно е разбираемо спонтанното ни решение да го осиновим в чест на стогодишния юбилей на училището ни през април 2010 година. Поддържаме го - почистваме листата под него, варосваме го. Поставихме красива ограда около дървото, за да го предпазим от наранявания и злонамерени посегателства. Изработихме табела, на която е посочена обиколката на ствола му, за да е известно на всеки, който се спре под сянката му, че това не е обикновено дърво.


Това е дърво, което е радост и гордост за нас – неговите малки осиновители и богатство за всички жители на града ни, които са съпричастни с идеята да съхраним зеленото съкровище на Димитровград.

Разказва: Клуб „ Бъдеще за Земята” при ОУ ”Пенчо Славейков”,
Първа награда "Млад природолюбител"
в конкурса "Дърво с корен"

   

*  *  * 
ЧОВЕКЪТ И ОКОЛНАТА СРЕДА

Кой е най-големият хищник в природата? Може би лъва, крокодила, акулата? НЕ-човекът! Този, който изсича гори, пресушава блата, реки, езера, замърсява околната среда и ... убива животните обитаващи тези места.
Човекът си служи с най-силните оръжия, оръжия, които никой друг хищник не притежава. Човекът навлиза в естествената среда на животните и опустошава всичко по пътя си, само и само да се докопа до малко свободна земя. На тази земя той ще „забучи” поредния лъскав хотел. Но на каква цена? Колко „струва” един хотел за природата? За хилядите животинчета, които ще загубят естествената си среда.
Още първите хора са започнали да убиват животни без никакъв контрол.
Тяхната плячка са били най-вече мамутите. Предците ни са изработвали остри копия, събирали са се на групи и са нападали мамутите. Това е бил един от факторите за тяхното изчезване.
В продължение на годините хиляди видове са изчезнали от лицето на земята. Причината-човешката дейност. Ние най-безмилостно тъпчем животните. И какво показваме-че сме най-силните, най-могъщите?! Не - че сме най-неразумните.
Докато унищожаваме гората, ние пречим не само на другите, но и на себе си. Дърветата пречистват въздуха, така, че колкото повече дървета, толкова по-чист въздух за нас. Растенията са едни от най-мощните пречистватели на въздуха. Така, че щом ще замърсяваме въздуха, поне да има повече дървета наоколо.
Понякога от един организъм произлиза цяла еко-система. Например планктона в морето - той е толкова малък, че даже не можем да го видим с просто око. Но от него започва една голяма хранителна мрежа. С планктона се хранят много животни, а с тези много животни се хранят много други животни и т. н. Но какво би станало, ако изведнъж планктонът измре. Просто се разболее от отровената и замърсена вода. Тогава какво ще стане с всички онези  риби, които зависят от него?!      
Какво ще стане с хората, които са крайни потребители в тази хранителна верига?! За нас няма да е голяма беда-ще си намерим друга храна. Но другите животни няма да имат храна! Няма да оцелеят! А после и по-големите. И накрая цялата хранителна мрежа ще загине, само защото водата е била отровена. От неразумната човешка дейност.
И все пак има надежда. Все повече организации защитават животните и се опитват да попречат на тяхното избиване. Все повече хора си дават сметка, че така не може да се продължава. Всичко зависи от нас-дали ще продължава унищожаването на животните и замърсяването на околната среда. Или най-сетне ще осъзнаем, че земята боледува от нашите постъпки и трябва да я излекуваме възможно най
-скоро.
Само времето ще покаже.

Кристина  Димитрова  Кирова
 

*  *  * 

Малкото ми братче

Пет години го чаках да се роди.
Вече пет - едвам се търпи.
След пет - дано се укроти,
или моя милост ще се отдели.
Край на моето мъчение,
заминавам на учение,
едно ново приключение!

Кристина Димитрова Кирова
Първа награда в л. к. „Изгряло ми е слънчице”
Втора награда от л. к. „Шанс”

*  *  * 

Волните птици на юг отлетяха,
Есента почука и на тяхната стряха.
Студ и виелици сковаха земята,
Ето я зимата чакана от децата.
Лед тънък образува реката,
А сняг видях по полята.
Коледа иде, снежна, красива,
Още по бяла и по щастлива.
Луди игри се завихрят в снега,
Една елхичка видя, да заиграе поиска и тя.
Дългоочакваната нощ ни изпълни с надежда добра,
А вярваш ли, се случват безброй чудеса!

Кристина  Димитрова  Кирова
Трета награда за акростих
в коледен конкурс Димитровград

*  *  * 

Днес задряма баба Ганка
под сливата на сянка.
И бобът на котлона
изхвръкна във колона.
Щом дядо се завърна
тя много бе кахърна
и вместо боб с луканка,
му сложи жива мрянка.

Кристина  Димитрова  Кирова

*  *  * 

Вечните залези      

Ранна пролет е. Вече е започнало да се свечерява. Слънцето е като загасващ пожар. След малко то ще се потопи в букета от облаци, ще се скрие от покривите на къщите. Но дълго след това по небето ще си играят малки розово-лилави облачета. И така, и така това ще се повтаря всяка вечер. И през красивата пролет. И през горещото лято. През жълтата есен. И през снежната зима. Но винаги ще има нещо различно и никога няма да ни омръзне.

Кристина  Димитрова  Кирова

Трета награда за поезия в л. к.  „Шанс” 2008г.

 

*  *  * 

                     След първите ни крачки
                         във майчини ръце
                         пристъпихме във Вашето
                         учителско сърце.

                         Сред стихове и песни,
                         сред танци, смехове
                         пораснахме чудесно –
                         не с дни, а с часове.

                         Научихте ни Вие
                         характер да градим.
                         От все сърце пък ние
                         сега благодарим!

Божидара Марева Божилова

 

 

*  *  * 

Синеблузите  строители  на  Димитровград -  мечти  и  действителност

„Тук  няма  град
тук  всичко  е  мечти”
                        П. Пенев

     Мечтите  на  хората  са  свързани  с  желанието  за  по-добро  бъдеще. Рано  или  късно  поне  част  от  тях  стават  действителност. Мечтите  обединяват  хората, защото   самотният  почти  винаги  е  обречен  на  неуспех  в  стремежите  си.
         Всякога нашият  народ се е стремял към  новото в живота и, ако не бъде  пръв, поне  да не изостава от другите. Така е било и след  тежките  години  на  Втората Световна война. Като  че ли това е основното в духа на хората по онова  време,   участвали  в  бригадирското  движение. Отначало  е  само  една  мечта, както  се  изразява  нашият  поет – П. Пенев. Не след  дълго  става  действителност  и  наше  наследство. Построява  се  голям  град  с  решаващото  участие  на  български  младежи  с  доброволен  безплатен  труд. Те  стават  и  гражданите  му. Направеното  е  много  не  само  за  тях,  но  и  за  България: ел. централи,  мини,  заводи,  пътища,  жилища,  болница,  училища,  театър,  музей, паркове.
         И  аз  виждам това. По-възрастните  казват: „…Не  всичко  оцеля,  съсипаха  го…”. И  сочат  основателни  и  впечатляващи  примери. Мъчно  им  е,  защото  са  изграждали  нещо, което  вече  го  няма  или  представлява  жалка  останка.
         Но  ако  всичко  от  дейността  на  хората  трябва  да  се  запази,  то  и  самите  те  не  трябва  да  умират. Но  и  Иисус  е  умрял. Колко  хора  гледат  черно-бял  телевизор? Кой  носи  дрехи  от  преди  60  години?
         От  друга  страна  Христос  е  възкръснал,  заплатил  със  страданията  си  човешкото  усъвършенстване. Телевизорът  е  съвременен – цветен, плазмен, има  компютри,  Интернет и т.н. В  съвременните  дрехи  има  и  елементи  на  „ретро”.
         Мисля,  че  едното  не  може  без  другото. Без  това,  което  е  направено  в  миналото,  не  може  да  съществува  днешното. Излишното  трябва  да  се  изостави,  полезното  да  се  запази и  да  се  развива. Или  както  е  казал  Левски „ Ние  сме  във  времето  и  времето  е  в  нас”.
         Признателност  и  уважение  към  младежите  в  сини  блузи – строителите  на  града  ни. Това  няма  да  го  забравим.
         Осъществените  Ви  мечти  са  градът,  в  който  живеем. Няма  трамваи,  които  сте  предвиждали. Не  сте  предвиждали  и  екологичните  последици. Няма  ги  много  неща,  които  сте  построили, а  се  оказва,  че  са  нужни  и  за  нас  и  е  трябвало  да  останат, за  да  останем  и  ние  в  града.
         Вината  най-малко  е  Ваша. Имаме  други  неща. Някои  от  тях  пречат  на   мечтите,  ако  не  се  знае  как  да  се  използват.
         Възкресението – хилядолетната  мечта  на  хората  помага  да  разберем  стойността  на  извършеното  от  „синеблузите”   строители  на  Димитровград.
         Тази  мечта  възкръсва  и  сега. Пример  за  това  е  трудът  на  младежите  в  древната  ни  столица  Плиска. Сигурно  ще  ги  последват  и  други.
         А  ние  от  Димитровград  имаме  най-голямото  основание  да  сме  сред  тях.
         Дали  ще  можем  да  продължим  мечтите  и  постигането  им  по  примера  на  „синеблузите”  първостроители,  така  както  ние  го  разбираме.  
                   От  нас  зависи.

 Благовеста Димитрова Николова 
 (І награда-общ. конкурс "Синеблузите строители на Димитровград)

*  *  *

МОМЪК  И  ЩУРЕЦ

Веднъж момче с гъдулка
и мъничък щурец,
спориха кой свири по-добре.
Щурецът дума момъка:
-Свири момче, да свирим!
Ако ли ти ме надсвириш,
ще ми забраниш да свиря. 

Ако ли аз те надсвиря,
гъдулката ще ти взема.
Свирили два дни и две нощи.
Момчето щуреца надсвирил.
Щурецът момъка помолил,
да не му забранява да свири.
Че така няма да бъде щастлив.
Момчето дума щуреца:
-Свири си спокойно щурче!
Мене ми стига славата,
че съм щуреца надсвирил!
 

Георги Валентинов Ангелов 10г
(І награда-поезия "Шанс-2007")

*  *  *

ЛЯСТОВИЧКИ

Мили, хубави душички
носят име лястовички.
Всяка пролет идват тук
със багажите от юг.
Помнят своите гнезда
и се връщат у дома.
Но на есен се налага пак
обратно със багажа
да поемат те на юг
и да не зимуват тук.
Цяла зима ще тъгувам.
пак ще чакам пролетта,
за да се завърнат у дома,
нашите любими лястовички.

                 Виктория   Петрова 

*  *  *

НЕОБИКНОВЕН ДЕН

    Един неделен ден гледах телевизия и попаднах на канал, по който имаше предаване за народ изчезнал преди много време. Стана ми интересно и реших и аз да вляза в ролята на археолог като създам машина на времето. Слезнах в мазето и сътворих желаната машина. Тя щеше да ми помогне да разкрия и изуча обичаите на този древен народ. Направих пробни опити и разбрах, че действа безотказно. Щом я пуснах тя започна да работи на пълни обороти. Докато се усетих бях на територията на маите в Южна Америка. Започнах да се разхождам из древния град и бях очарована от облеклото и културата на този народ. Много се изненадах от това, което видях в една от ритуалните зали. По стените й имаше рисунки каквито никога до сега не бях виждала. Улисана от всичко, което виждах около себе си не забелязах как денят неусетно отмина. Тогава си спомних колко домашни и уроци имам за следващия ден. За да се улесня реших да създам сироп за учене. Набрах няколко билки, които растяха край пирамидите на маите и побързах да се прибера. В къщи разтревожени ме чакаха мама и тате. Обясних им причината за закъснението си и с часове им разказвах за всичко, което преживях. После тайно забърках вълшебното питие от древни билки. Отпих три глътки и само като прелистих учебниците бях готова за утрешния ден.

                                                             Кристина Вълчанова

*  *  *
НАШИТЕ  ЛЯСТОВИЧКИ

Ето,  че  след  зимните  бели  дни,  в  останалия  тук-там  сняг,  започнаха  да  подават  срамежливите  си  главички  първите  кокичета.
    Постепенно  времето  се  затопляше. Слънчевите  лъчи  галеха  земята  и  тя  се  покри  с  шарен  килим  от  различни  цветя.
    Появиха  се  най-нетърпеливите птици  от  юг - щъркелите. Те  се  завръщаха  към  родните  места.
    Един  ден  забелязах,  че две  лястовички  упорито  се  навъртаха  и прехвърчаха  в  нашия  двор. Обикаляха  под  терасата,  чуруликаха  си  нещо  и  бързо  кръжаха  наоколо.
    Все едно  говореха:"Какво  прекрасно  място! Да  свием  гнездо  тук!" Бяха  много  щастливи. Мястото  под  покрива  на  терасата  беше  закътано  от  ветрове  и  дъждове. Явно  им  бе  харесало. В  това  време  моето  куче  Лизи  страшно  им  се ядосваше  и  лаеше. Качваше  се  и  слизаше  по  стълбите,  дебнеше  ги  и  ги  следваше. Най-вероятно  си  е  мислела: "Ако  можех да  летя свободно  като  вас,  щях  да  ви  кажа,  коя  е  господарката  на  този двор?!"
    Най-накрая, като  разбра,  че  не  може  да  ги  достигне,  се  примири,  че  няма  да  е  единствената  любимка  в  този  дом  и  напусна  стълбите  с  най-голямо неудоволствие.
    А лястовичките  носеха  в  човчиците си  пръчици,  сламки  и  кал. Строяха  си  свой  дом. Те  работеха  неуморно  от ранна  сутрин  до  късна  вечер. Чак когато  станеше  тъмно,  те  спираха  своята  работа  и  си  почиваха. Това  продължи  няколко  дни  и  не  след дълго  те вече  имаха  свое  гнездо. Там  щяха  да снасят  яйца  и  да  излюпят  своите  лястовичета. Убедих  се,  че  тези  малки  пиленца  всъщност  са  едни  неуморни  строители.
    Така  минаваха  дните. Вечер  нашите  лястовички се прибираха  в  гнездото  си  и  си  почиваха. Забелязах,  че едно  птиче  по  цял  ден  си  е  в  гнездото. Това,  както  по-късно  разбрах,  било,  защото  е  мътело  своите  яйчица. Една  сутрин  тръгвах  да  играя,  когато  чух  силно  чуруликане. Погледнах  към  гнездото  и бях невероятно  изненадана - отгоре  се  подаваха  пет  малки  сиви  човчици. Родителите  носеха  за  рожбите си  всеки  ден  храна. Това  продължи  дълго  време,  но  те  бяха  всеотдайни. По  късно  видях цялото  лястовиче  семейство  на  близката  жица. Родителите  вече  ги  учеха  да  летят. Вечер  всички  се прибираха  в малкото  семейно  гнездо,  което
  междувременно  им  беше  станало  доста  тясно. Дечицата  бяха  пораснали,  но  родителите  лястовици  продължаваха  всяка  нощ  да  ги  топлят.
    Една  вечер  малките  не се завърнаха. Разбрах,  че  са  тръгнали  по  свой  път. Не  след  дълго  разбрах,  че  и  възрастните  лястовици  са  заминали    на  юг. Много  се  натъжих,  защото  щяха  страшно  да  ми  липсват. Гнездото  стоеше  празно,  тъмно,  сякаш  страдаше  за  стопаните  си.
    Но  аз зная  и  вярвам,  че  напролет  нашите  две  лястовички  ще  си  дойдат  отново  в  своя  дом. Дворът  ще  се изпълни  с  тяхното  чуруликане,  а  по-късно  и с  това  на  техните  деца. В  живота  има  кръговрат: след  зимата  идва  пролетта. Така  се повтаря  всеки  път...
                             
Виктория  Георгиева  Петрова 
                                       (
І награда-проза "Шанс", 2006)
     

*  *  *

БАБА  МАРТА

    Взех  от  баба  бял  и  червен  конец  и  за  първи  път  ще  се  опитам  сам  да  направя  мартенички на  всички, които  обичам.
    Голям  Сечко  и  Малък  Сечко  били  братя. Те  си  имали  една  сестра - баба  Марта. Тримата  имали  едно  лозе  и  есента  си  направили  три  бъчви  вино. Двамата братя  изпили  всичкото  вино. След  като  разбрала, баба  Марта  се  разфучала, ядосала се, плакала, пък  току  се  засмяла  и казала: "Какво  пък, нали  моите  братя  са  го  изпили!". Ту  засмяна, ту  навъсена, баба Марта идва, ту  слънце  пече, ту  сняг  вали.
    Баба  ми  разказа, че  мартеницата  се вързвала  за  здраве  и  плодовитост. Когато  видим първата  лястовица  или  щъркел, или  първото  цъфнало  дръвче, я  поставяме  под  камък.
    А  знаете ли кой  е  направил  първата  мартеничка? Легендата  разказва, че  първата  мартеничка  е  направила  Ахинора - жената  на  хан  Аспарух. През  VІІ век  Аспарух  вече  бил  на  Българските 
земи, Ахинора  дълго  чакала  и  завързала  на  крачето  на  лястовичка  един  усукан  в  бяло  и  червено  конец,  и  пуснала  птичката,  за  да  го  търси. Само  ние  българите  празнуваме  този  хубав  празник.
    На  първи  март,  когато  всеки  е  сложил  на  ревера  или  на  ръчичката  си  усуканите  в  бяло  и  червено  кончета, е  по-усмихнат,  сякаш  по-щастлив  и  по-добър. Всички  се  поздравяват  с  "Честита  баба  Марта!" 
    Единият  конец  ми  е  бял,  защото е  символ  на  чистота  и  радост. Другият  е  червен,  защото  е  цвят  на  здраве  и  любов. Червена  е  светлината  на  слънцето, огъня,  победата. В  някои  части  на  България  мартениците  се  правят  от  много  цветове - зелено, синьо,  червено  и  бяло.
    Аз  вече  направих  своята  първа  най-красива  мартеничка. А  вие?

                           
         Александър  Тодоров  Ангелов
                                     (
ІІ награда-проза "Шанс", 2006)
 

*  *  * 
Екскурзия

 /разказ/

            Моята  родина  е  България. Аз много  я  обичам  и  искам  да  науча  повече  за  нашата  история  и  да  опозная  природата  ни.
         Ето  защо  обичам  да  пътувам  из  страната  и  да  посещавам  различни  градове. Ще  разкажа  за  последната  си  екскурзия.
         Тръгнахме  от  Димитровград  и  се  отправихме  към  Стара  планина – най-дългата  планина  в  България. В  подножието  на  планината  се  намира  храм-паметника  „Шипка”. Църквата  е  много  красива,  Кубетата  й  са  позлатени  и  искрят  на  слънцето. Паметникът  е  построен  в  чест  на  руските  войници  загинали  за  свободата  на  България. От  там  автобусът  продължи  през  Шипченския  проход – навсякъде  се  виждаха  големи  иглолистни  дървета  посипани  със  сняг. Беше  много  красиво!
         Когато  слязохме  от  планината  посетихме  етнографския  музей  на  открито  „Етъра”. Там  видях  възрожденски  къщи,  работилници  в  които  майстори  показваха  различни  занаяти. Аз  ядох  симид  и  захарно  петле,  направени  по  стари  български  рецепти.
         Екскурзията  ни  продължи  по  посока  на  град  Плевен. Не  очаквах, че  ще  видя  такъв  голям  и  красив  град. Най-много  ме  впечатли  Плевенската  панорама. Тя  е  нещо  фантастично – имаш  чувството,  че  виждаш  наистина  руските  войници  и  българските  опълченци,  които  се  бият  за  свободата  на  България.
         На  другия  ден  посетихме  пещерата  Съева  дупка. В  нея  за  първи  път  видях  сталактити,  сталакмити  и  сталактони. Имаше  също  и  прилепи,  които  спяха  на  тавана. Много  ми  хареса  и  искам  да  разгледам  и  други  пещери.
        
Следващият  обект  беше  Троянския  манастир. Там  видях  скривалището  в  което  се  е  укривал  Васил  Левски – Апостола  на  свободата.
         Съвсем  наблизо  се  намира  Природно  научния  музей  Черни  осъм. В  него  са  показани  животни  които  се срещат  в  Стара  планина. Има  една  уникална  зала  в  която  препарираните  животни  се  движат  и  издават  различни  звуци.
         След  тази  екскурзия  аз  още  повече  обичам  родината  си  и  се  възхищавам  на  нейната  природа.

                                           Георги  Валентинов  Ангелов
                                           (ІІІ награда-проза "Шанс", 2006)

*  *  * 

МОЯТ  СВЯТ

   Моят  свят  са  моето  семейство, моите  роднини,  моето  училище  и  моите  приятели.
    Моето  семейство  сме  мама  и  аз. Живеем  задружно  и  весело. Домът  ни  е  чист  и  подреден. Уютно  е  у  дома. Затова  се  грижи  мама, но  и  аз  й  помагам. Играя  чисто  без  да  разхвърлям. Уча  и  подреждам  учебниците  си. С  мама  вечер  гледаме  телевизия, обсъждаме  изминалия  ден, четем  книги.
    Всяко  семейство  има  роднини. Най-близките  ни  роднини  са  леля, баба  и  дядо. С  тях  се  събираме  на  всички  празници.
    Тогава  всички  се  веселим. Приготвяме  празнична  трапеза. Разказваме  си  весели  случки. Разменяме  си  подаръци.
    Моето  училище  е  моят  втори  дом. То  се  казва  “Пенчо  Петков  Славейков”. В  училище  научаваме  много  неща, спортуваме, пеем,  рисуваме. За  да  ни е приятно  и спокойно, спазваме  училищния  правилник.
    Идва  сезонът  на  веселите  игри – лятото. Времето  ще  минава  неусетно  и  забавно. С  приятелите  ще  играем  на  различни  игри. Ще  караме  велосипедите  си. Ако  отидем  на  море, ще е чудесно. Аз  много  обичам  морето! Къпя  се  и  плувам. Всички  се  радваме  на  хубавото  време.
    Лятото  е  супер! Ваканция  е!
    Това  е  моят  свят. Всичко  в  него  е  прекрасно!

                                              
                                                 Георги  Валентинов  Ангелов
                                                 (І награда-проза "Шанс", 2005)

   *  *  *

Цветовете на есента
Обичам много есента-
пъстрата сестра на пролетта !
Тя дойде слънце облачна, прекрасна
и тихо запя песен многогласна.
Навред - златисто, огненочервено,
Само в иглолистните гори-зелено.
Дърветата заспиват навън
Заспиват сладък зимен сън.
Само старият бор буден стои
И очаква Коледата да го украси.
Тарльо се покри с листа,
заспа в очакване на пролетта.
Врабчо скача във дъжда
спомняйки си лятото с ръжта,
Есента е многоцвета, красива,
не като зима треперлива.
Обичам  много есента богата!
Дървета, храсти - всичко е в позлата!

Робин Голбин
(Тихомир Димитров)
( І награда -поезия "Шанс", 2005 )

*  *  *

Моят   свят  е   кълбо   синьозелено
От  хората  доста  замърсено
.
Явно  трябва  да  се  замислим,
ние  да  го  почистим!
Всекидневно  от  усмивки 
огряно да стане,
ясносиньо   наше,  родно  имане.

Там  здрави  ще  растем 
и  щастие  ще  донесем
.

                            Никола  Роев ІV "б"

 

*  *  * 

Вън вее вятър студен
Ето вече е зимен ден
Сняг се сипе над полята
Ех, заснежи се и гората!
Летят пухкави снежинки
Ама истински балеринки.

З
амръзна от студ реката
И  лед скова земята
М
рачни са небесата,
Ала  е весело на децата.

Божидар Златев Славов

 

*   *  *

Вече са тъжни небесата,
Е
сента оголи гората,
Сняг пухкав чакат децата.
Ето заледи се и реката,
Лети
детето в съня си с шейната
Ах
, защо не се сбъдне мечтата!

Колко много смях ще има
Около
пързалките тази зима.
Летят си дните ден по ден
Ето идва Коледа – празник голям
Да си пожелаем в този ден желан
Ако не сняг, то подарък мечтан.

            Божидар Златев Славов 

 

Моят  свят

    Всеки  живее  в  своя  малък  свят. За  всеки той е различен. За мен моят свят е всичко което стои най-близко до мен и до сърцето ми.
    На първо място е моето семейство. То винаги е близо до мен в радостни и не радостни моменти. Мама  и татко са  като мои най-големите приятели. Те не само се грижат за мен, но ми дават  цялата си любов .
Моят свят са и моите приятели, моята родина.

    В  моя  малък  свят  има  специално  място  и  за  моето  любимо  училище. Там  аз  не само  се  уча и  се  радвам, но и  научавам  нови и нови  неща!
    Ето,  всичко
  това  за  мен  е  моят  свят, а  вашият  какъв е? 

                                                                                        Виктория  Петрова
 

*  *  * 

                Гатанка
                Там,като ято птички,
                на есен се събират всички.
                Там децата се трудят и учат,
                за да може да сполучат
                                          Що е то?
                                                                      (училище)
                                          Божидар

*  *  *

ПРОЛЕТ
Пролетта  е  красива
със  своите  прекрасни  цветя
и  пак  почва  да  расте
дългата  лоза.

Пролетта  със  своите  птички,
които  пеят из  гората,
таралежчето  се  скита 
тихо  из  полята.

Пролет с  красиви  минзухари
от  високо  слънцето  ги  гали.

                Драгомир Тенчев 
 

*  *  * 
ПИЯНИ СНЕЖИНКИ
Пет снежинки белокрили
Е
дна след друга пили.
Пели весели засмяни
Излезнали пияни

Е
лхите гледали сънливо
Леко снежните им дири
Ала бала

Т
ук  ела
Усещам -имам
Колела

           Стилиян 

*    *    *

Борът вече е елха.
Ъгълът му маха.
Д
ърветата  са без листа.
Н
авън снежинки падат.
Идва първата шейна,

В
есели сме всички
Елхата подарена –
Чудно хубаво е украсена.
Една след друга падат
Р
адостни снежинки.

           Стилиян

*    *    *
В
исоката
Ела
Свела
Е
Л
иста,
А

К
атеричка
Опашата
Лешници
Елхови
Дала
А
нгелите щом видяла.

         Петя Делчева

 *    *    *
Честити бъдете приятели!
Нека бог благослови
Г
о
дината нова със щастливи дни

                          Камъчка

 *    *    *   
В
секи на топло се скрива
Е
дин сезон се заменя от друг.
Снежинка пухкава красива,
Елата накити и стария бук.
Лудее халата из клоните на бора.
Аз гледам с нежност улици и хора.

К
оледа пристига със зората.
Около нас се раждат пак звезди.
Ледунки святкат под стрехата.
Ето пропяват първи петли.
Дружно идват сурвакарите на двора.
Аз гледам с обич улици и хора.

Тихомир Димитров
(І награда -общ. конкурс "
Весела Коледа в моя град",2005)
 


   *  *  *
Зимата дойде
Зимата дойде
И всичко побеля.
Мечката в гората
Адски зарева.

Д
ядо коледа в шейната
О
т студа му побеля брадата.
Йонко, Данчето и аз,
Дяволчета малки,
Елхата украсихме.

             Пламена 

   *  *  *
Часовник
Всяка сутрин той ни буди
и много , много не се чуди.
Стрелките мени
без да се върти.

Часовник трака
и все нещо чака.
В къщите стои
и по стените той виси.

Който с него се не съобразява
Всеки ден ще закъснява.
Затова часовника следете
и много време не губете.


             Антония


   *  *  *
Дъжд заваля
и всичко  приспа
в града
и в гъстата гора.
Още, още валеше,
този дъжд не спеше.
Изплаши хора и гори
И после в дън земя се скри.

                      Робин Гоблин
                    


   *  *  *
Нова година
Чакам с нетърпение
новогодишното увеселение.
Знам ще има изненади
с чудни весели награди.
Нова година дойде
без бяло перде.
В полунощ вдигнахме тост
в очакване на белобрадия гост.
Той подаръци ще ни дари
и ще ни развесели.
Навън сняг заваля
в тоз час всичко побеля.
С приятели играхме
веселяхме се лудяхме.

              Мирела   

          *  *  *
Облаците във небето
тичат , скачат до морето.
После пускат си сълзите
да не ги болят очите.

               Пламена    

        *  *  *
Вчера  цял  ден си  играх
с  мойта  кукла  спах
после  я  захърлих  зад  дивана
и  намерих  я  да  си  прави  вана.

Тази  моя  малка   Ани
пакостница  е  от  лани
покривката  ни    бяла
изцапа   и  поля  я  цяла

Ани  ми е  сладка
като   шоколадка
в шкафа  прибирам я за вчас
и  заспивам   с  нея  аз.


                Петя   

*  *  * 
Зима
Зимата дойде  
сняг до колене.                                               
Бодливко наш                                               
ляга си завчaс.

Сняг заваля
всичко побеля.
Децата игриви
подскачат щастливи.

Дядо Коледа в нощта
бърза към дома
Слага  подаръци под елхата,     
за да са щастливи децата.         
          

           Данаил  


Гатанка
По тетрадката пише  и се шири,
със буквички игриви.
Той щрака и шум издава,
и със него веселбата става.


          Що е то?   
(химикал)
          Мирослав 

ВЯТЪР
Вятър чудноват
палав и крилат,
много, много пееш
и  всичко люлееш.

Ти  много  пътува,
океани преплува,
кораби големи обърна
и бели платноходи върна.

    Женя Каменова 

 

СНЕЖНА  ТОПКА
Реших  да направя снежна топка - голяма,
толкова голяма, че в света да я няма.
Тя растеше, растеше
като голямо сежно-бяло слонче беше.
Но  щом  пекна  слънце,
слончето щеше да се превърне в зрънце.
- Олеле, какво да правя?!
Слончо от слънчо трябва да избавя.
- Бабо, дядо, помогнете!
Слончето  във фризера пъхнете!


            Робин Гоблин
           
 

Нашите  ученици  творят  стихове  и  на  английски  език  под  ръководството  на  г-жа  Милена  Димова

            Summer
Come and swim with me
there in the Black sea!

Oh,look!
This girl reads a book
and this crazy man
runs fast on the hot sand.

Drink fast your tea                 
and go by the sea!              
Take your ball
because is summer now!

             
     Plamena St.  
 

                Summer
I like summer
Because I can swim.
I like summer
Because I can go on hot sand.
I like  summer
Because I can play with a boll.
I like summer!

                                   Galya  

              Spring
I like spring
Because it is very green.
I like brirds and flowers.
I like green trees.
Come children
and sing my song!

                                      Dody  

           Winter
I like Winter
Because  I can  ski
I like Winter
Because it is cold
I like Winter!

                    Mirela  

       Summer
I like summer
Because I can go to
the mountain.
I like summer
Because I can go
to the sea.
I like summer
Because I can play
with my friends!

              Jenia    

Полезни сайтове

MOH           

РИО-Хасково

LiveEDU.BG

Национален образователен портал

виртуална библиотека

Словото - българската виртуална библиотека

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ОТ ВИРТУАЛНИ БИБЛИОТЕКИ

Уикипедия 

e-Twinning

Е-образование

ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ

ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Портал за Деца и Родители

ДЕЧИЦА - забавен детски сайт

Аз-детето - българският детски портал

 
 

 

Изработване и администриране на сайта: Катя Гочева
e-mail: kgocheva66@abv.bg,
 Skype:katia.gocheva
Последна промяна: 16.02.2015